07.09.1999 г.
АТЛАНТИДА - (Лекция 2)
Първо, ще кажа някои неща и за лемурийците. Лемурийската раса, това са били полухора, полусъщества с много черна кожа и много опасни. Едно от най-силните им качества се е намирало в очите, така наречената мълния, която е хипнотизирала много същества. Тази мълния се дължи на следното. Значи в своите очи те са имали много силна мълния, която е успявала да хипнотизира много същества, включително и зверове. Този поглед в тях, тази мълния се дължи според Окултната наука, на една изключително голяма, огромна и ненаситна страст. Оттам произлиза и днешната болест сифилис, както ви казах преди, като наследство. Но тогава е била в много по-голям размер. Значи една огромна и ненаситна страст. Това ги е довело до много контакти с много животни и полузверове. В тази връзка Окултната наука казва, в архивите даже е записано буквално, че в резултат на всичко това са били родени много човекообразни и маймунообразни, оттам произлиза това. Пак ще повторя: в резултат на всичко това са били родени много човекообразни и маймунообразни същества, които са всъщност прародителите на всички маймуни, като се почне орангутани, шимпанзета и т.н. Това е тяхното отражение. Всичко това след време се е повторило и в Атлантида в по-малък размер.
Както ви обясних преди в лекциите за Атлантида, по време на Атлантида са живели едновременно две раси. Едната Висша, много мъдра, третата раса – толтеките, за които след време пак ще говорим, които са ръководени от Универсалната раса на Всемирното Бяло Братство – Универсалната Слънчева раса. И разбира се, оттам идва голямата култура. Същевременно е живяла изключително нисша раса – туранската, четвъртата подраса на Атлантида. И както и първата, които са били много изостанали и са извървявали пътя на своето съзнание. Значи, в Атлантида тази нисша раса също е влязла в контакт с тези големи тогава образувани маймунообразни. Значи нисшите атланти са влезли в контакт с тези така образувани маймунообразни, от което са се породили така наречените първобитни хора. Значи, от Атлантида произлиза това, което ние знаем като първобитни хора. Разбира се, за тези смешения с животни и зверове невидимият свят е изпратил наказание. Едното е болестта сифилис и другото е в Атлантида – болестта рак. Значи, в Лемурия е изпратена болестта сифилис, а в Атлантида – болестта рак, които и досега продължават в много по-малки размери. Защо? Защото целта на невидимия свят е била да се замислят в търсенето на причини и следствия. Значи, тези същества е трябвало да се научат да мислят, за да правят връзка с нещата, защото, ако те открият причината, последствието се разпада. Такъв е законът и така става на практика.
Както казах, в Атлантида е имало едно изключително слизане на Универсалната Слънчева раса, това е така наречената „непаднала раса“, т.е. никога не е слизала. Тази раса (както казах) не е падала под влиянието нито на светлината, нито на тъмнината, нито на греха, тъй като те никога не са правили погрешен избор.
Тук искам да напомня, че Учителя казва, че всички Души първоначално са създадени съвършени. Някои мислят, че става въпрос, че има създаване на души в друга категория. Учителя е точен – всички Души първоначално са създадени съвършени.
Тук трябва преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени Души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже Път на тези Души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някой със задръжки – от Универсалните Братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна Свобода на Душите – абсолютен Свободен Избор. Което означава, че всеки, който наруши законите трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път, или да не се даде Свободен Избор. Болшинството гласувало за абсолютна Свобода и най-вече тогава, по него време с друго име Христос, който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, тогава Абсолютното Нищо е слязло в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: Така да бъде! Абсолютна Свобода за всички същества! Но ако има голямо отклонение Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи. Ако станат нарушения, Той се задължава да слезе да изкупи. И както след време става: душите са направили много погрешни избори и то много пъти, многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързвало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, тъй като Той е дал тогава обещание.
Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло – тотално разтваряне в Нищото – той си запазва тайно няколко тела, до петото тяло или до четвъртото, ако реши, за да слиза при своите ученици и да им помага.
Затова Христос казва: „Аз съм с вас до края на света“. Това е наистина така. Това ще бъде така докато светът завърши своето развитие, защото това е изказване на шестото тяло, което е, както ще видим после, Синът Божий. Синът Божий няма право да се разтвори обратно във Върховната Пустота, защото трябва да извърви пътя на света, да помогне на всички същества и затова Той казва: „Аз съм с вас до края на света“. През цялото развитие Той винаги ще помага, ние ще имаме това невидимо присъствие, което помага във всеки миг без изключение, но ако се обърнеш към Него с пълна Вяра, с пълно Доверие, иначе законът не работи.
Точно тези непаднали същества, става въпрос за първородната раса, са слезли в третата подраса на толтеките, т.е. Висшите Атланти в Атлантида, говорихме много за тях, и точно така се е образувала духовната цивилизация и истинската култура, която няма нищо общо с тази култура. Значи, от тези невидими Братя, Слънчевата Първа раса, слизайки в толтеките се образува истинската Духовна цивилизация, истинската култура, която после се пренася и в Египет. Слизането на тези Универсални Братя е подготвило много синове човешки и Синове Божии, които да служат на Универсалното Единство. Затова се налага да ви кажа някои разлики за Сина Божий и за сина човешки. Синове Божии има над четиридесет милиона, синовете човешки са много повече. Затова ще ви кажа някои разлики за сина човешки и за Сина Божий. Синът човешки отговаря на петото тяло и на идеята истински ученик. От четвъртото тяло надолу не може да се говори за син човешки, а може да се говори просто за някакво ученичество, което все пак е важно, защото е подготовка. И както следващият път ще ви обясня, четвъртото тяло как трябва да направи преход в петото. Значи: как ученикът трябва да надрасне и оптимизма си, защото след време ще загуби нещо много ценно. От оптимизма си ще загуби своята Душа. Как той трябва да надрасне и положителните мисли, и отрицателните, но първо трябва да стане много силен оптимист, да обича светлите мисли и после с някои методи как да ги надрасне, и да влезе в петото тяло. За това ще говорим другия път.
Синът човешки има стремеж към Духа на Живота. При Синът Божий положението е друго. Значи синът човешки има стремеж към Духа на Живота – това е неговото право – към Бащата, наречен още символично Отец. Тъй като във върховния свят няма Отец, а има абсолютно Нищо, в петото тяло и частично в шестото все още говорим за Отец. Синът Божий има съвсем друг Устрем. Той има Устрем към Върховното Нищо, но същевременно помага на синовете човешки и на цялата човешка еволюция. Значи, той слиза надолу, обаче неговият таен Устрем е нагоре. Той слиза да помага на синовете човешки, слиза и надолу да помага на пречистени Души, частично да ги просветлява, да ги вдъхновява частично, което има значение, но неговият таен стремеж е Абсолютно Сливане с Върховното Нищо. Но той трябва да извърви този дълъг път на човешката еволюция заедно с хората, той е длъжен да бъде с тях до края на завършека. Затова тук става въпрос за Благородство в най-истинския смисъл на думата. Той се лишава от нещо универсално, от една огромна Пълнота, за да слезе надолу да бъде неразбран, да бъде критикуван, да бъде разпъван, обаче жестът е голям. Тук разбираме думата „благородство“ в най-дълбокия смисъл. Само в шестото тяло, както ще видим по-нататък, само там можем да говорим за дълбочина; в петото тяло не можем да говорим още за дълбочина.
Синът човешки, това е сътворената природа, а Синът Божий това е Духът на Несътворената област. Синът човешки е Божествен служител във времето, а Синът Божий е Невидим служител във Вечността. Синът човешки е носител на изключителни духовни енергии. Синът Божий е в областта на Божествените енергии и на Незнайното, така наречено Неведомото. Значи, Синът Божий е носител на Божествени енергии от много по-висока област – това е областта Кетер, Хокма и Бина – първата тройка от сефиротите, в които енергията е нематериална и абсолютна субстанция, по-точно есенция.
Синът човешки, както казах, който отговаря на идеята истински ученик има в себе си скрит Устрем към Сина Божий, но и той има задача да слиза надолу към Душите, които се намират в третото и четвъртото тяло. Значи, той има в себе си скрит Устрем към Сина Божий, т.е. към шестото тяло, но и той трябва да прави компромис и да слиза, а при Любовта този компромис е естествен, да слиза надолу да помага на тези, които се намират в третото и четвъртото тяло.
Когато синът човешки се обръща към Източника на живота, той очаква Откровения. При Синът Божий положението е различно. Значи: когато синът човешки се обръща към Тайната на Живота, или към Източника на живота, той очаква Откровения. Разбира се, за петото тяло това е красотата на живота, тъй като истинската красота се намира само в петото тяло. Значи: той очаква Откровения, т.е. той живее в разцвета на Душата си и тази Душа води с Тайната на Живота, с Източника Свещен диалог и тя има абсолютен Свещен трепет. Затова тя има право да очаква и получава истински Откровения. Тук не говоря за прозрения и за временни просветления – те са частично нещо. (Следващият път ще говорим и за трите вида Самадхи, трите вида Самадхи, които са истинският Път на ученика.)
Когато Синът Божий се насочва към Източника на живота, той става абсолютно Безмълвие и се превръща в Чиста Същност. Когато Синът Божий се насочва към Източника, той не иска никакви Откровения, той се превръща в абсолютно Безмълвие и в истинската, в Чистата си Същност. Той не иска контакт със Словото, а той иска нещо по-дълбоко. Той иска Присъствието не Словото, а Тайната на Присъствието – това е много по-дълбока обмяна. Ако трябва след време, ще се спра повече на този въпрос. Това е един много тънък момент, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие да се превръща в Слово, не иска да го ограничава. Значи, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие, Великата Пустота, да се превръща в Слово. Ето защо Окултната наука казва, че Абсолютът е там, където няма никакво Слово. Да не говорим за глупавото ясновидство, което е объркало повече хората, отколкото да им помогне... Включително и някои, които са почти истински ясновидци, защото истински няма, защото истински са само Синовете Божии, а те никога не са ясновидци, даже и пророци, а нещо много по-дълбоко.
Значи Абсолютът е там, където свършва всяко Слово, даже и всеки шепот. Това е мярка, че Синът Божий може реално да помага на хората, това е мярката в шестото тяло; ясновидците живеят в четвъртото тяло. Шестото тяло е мярката, че можеш да помагаш реално на хората и шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, даже и разумни. Пак ще повторя, шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, не само неразумни, но и разумни. Останало е само едно единствено желание – това е тоталното сливане с Върховното Нищо, което е вродено във всеки човек в неговия дух, това е вроден Устрем, който се намира в човешкия дух във всеки човек и това е една част от Тайната на живота, която води към седмото тяло.
Според толтеките Учението, което е над всички учения, е Устремът към Абсолюта.
Учителя казва, че Абсолютът и на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички други висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до Себепознанието още не можем да говорим, това е още Път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи, да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другият път.